* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Похвалила се е Митковца,
на пътя, на хоратата:
- Наша е Ганка честита,
честита и доброчеста.
Като си Ганка нямахме,
баща й беше сиромах,
сиромах, селски говедар.
Като си Ганка добихме,
баща й стана болярин,
болярин, селски чорбаджи.
Отде я чула буля й,
буля й, братовица й,
буля й каил не стана,
стана буля й, отиде,
отиде в горна градина,
подбърна плоча бял камък,
извади змия усойка,
с прясно я масло наготви.
Повика Ганка да яде:
- Калино Ганке булина,
батко ти ходи за риба,
прясна е риба донесъл,
с прясно я масло наготвих,
ядохме, колко ядохме,
и за тебе оставихме,
я ела и ти да ядеш.
Първата хапка щом хапна
и за втората посегна,
и на буля си извика:
- Мо що ти, бульо, направих,
а че ме, бульо, отрови?!
По скоро, мамо, по скоро,
по скоро преснак не върак.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021