* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Излязла й Ганкина мама
на пътя, на хоратата,
че се със Ганка похвали:
- Моя е Ганка момичка,
момичка, ала й честита.
Кат беше Ганка мъничка,
бате й беше сиромах,
сиромах, селски говедар:
откак са Ганка повдигна,
бате й стана болярин,
болярин селски чорбаджий.
Отде я зачу снаха й,
тя каил не е станала.
Отиде в горна градинка,
обърна плоча мраморна,
извади змия усойна,
изми я, обивари я,
с прясно я масло наготви.
Сутринта като станали,
тя си на Ганка извика:
- Калина, Ганке, булина,
късно си дойде бате ти,
прясна ми риба донесе,
измих я, обиварих я,
с прясно я масло наготвих,
на тебе, буля, оставих
и ти рибата да кусаш.
И Ганка мисли - истина,
първата хапка изяла
и си високо извика:
- Какво ти, бульо, направих,
че ти ме, бульо отрови?
А пък буля й думаше:
- Да знай майка ти, да помни
кога са й с тебе хвалила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021