* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Излязала Ганкина мама
на пътя на хоратата
и се високо провикна:
- Чувайте, хора селяни
и вие по хоратите -
наша е Ганка честита!
Като си Ганка нямахме,
баща й беше сиромах,
сиромах, селски говедар;
като си Ганка добихме,
баща й стана болярин,
болярин, още чорбаджи,
дор две си къщи направи,
едната й къща за Ганка,
другата къща за батя й!
Буля й каил не стана,
отиде в горна градинка,
подбърна плоча мраморна,
улови змия усойка,
с прясно я масло наготви,
а че си Ганка повика:
- Я ела, Ганке булина,
буля ти да те нагости, -
бате ти риба донесе,
и аз я, Ганке, наготвих;
и ние, Ганке, ядохме
и за теб, Ганке, оставих!
Като е Ганка вкуснала
и я на сърце заболя
и на буля си думаше:
- Бульо мо, бульо братовце,
то не е риба готвена,
ала е змия усойка!
И се от душа раздели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021