* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Останала й Маринка сираче,
сиракувала, чиракувала,
решила й Маринка да се ожени.
Че е отишла на един зъл свекър,
на един зъл свекър, на по-зла свекърва
и на две зълви като две оси,
и на два девера като две зъми.
Маринкинта свекърва из дворо ходи,
из дворо ходи и дрехи й сбира,
Маринка праща на тих бял Дунав,
на тих бял Дунав дрехи да пере,
и се й заръчва: черните дрехи,
черните дрехи бели да станат,
а пък белите - черни да станат.
Прала й Маринка, изпрепирала
сутрин до пладня и до икиндия,
черните дрехи по почерняват,
белите дрехи по побеляват.
Се са надява да я поканят,
да я поканят обед да яде,
че взе Маринка, сама отиде.
Какво да видиш - котлите празни,
каци й батлаци се захлупени.
Маринка пита: - Мар, моите зълви,
како обяждахте, мене ми й гладно!
Те й думаха: - Да отидеш, буля,
на полицата, под паницата,
че там, мар, има риба опекана.
Отиде Маринка, хапка кат хапна,
хапка кат хапна, в земя са блъсна.
Како да видиш - от гущер крака,
от гущер крака, от змия глава!
Маринка дума: - Бърже, Иване,
бърже, Иване, вода ми донес,
умирам, Иване, отивам, Иване!
Че отиде Иван - котлите празни,
котлите празни, се захлупени,
че отиде Иван вода да донесе.
Маринкините дор двете зълви,
те му викаха: - Върни се, бате,
върни се, бате, буля умира!
Иван се върна, горка й Маринка
пак му викаше: - Бърже, Иване,
бърже, Иване, вода ми донес!
Маринкините дор двете зълви
пак му викаха: - Върни се, бате,
върни се, бате, буля умира!
Иван се върна, горка й Маринка,
горка й Маринка душа предала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021