* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Овай гора не разговара,
ю горуту свекакве траве,
най-вече е трева страторова,
и по ню е ситен ми босилек.
Мину Марко с Милицу невесту,
пройорати Марко младоженя:
- Таком Бога, Милице невесто,
кат' стигнемо бащини дворове,
че те сретне моята мачава,
че ти даде кандил с руйно вино,
а ти вино да прихванеш,
ама немой вино да изпиеш,
нело га дай на младо деверче.
Кат' стигнули бащини двори,
посретну ги негова мачава,
па подаде Милицу невесту,
па подаде кандил с руйно вино,
я Милица вино не изпила,
нело га дала на младо деверче.
Деверче вино пило,
вино пило и на коня пукну.
Пройорати Марко добър юнак:
- Чуйте стари, запамтете, млади,
како е мати сина отрула,
тя ми е девета невеста,
до двор водим, ю двор не уводим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021