* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Калина плете гайтани,
гайтани, гивизинени.
Петър Калинки викаше:
- Калину, момне, Малину,
кому си плетеш гайтани,
гайтани гивизинени?
Калина си му викаше:
- Тебе хи плетам, Петре ле,
за твойно ситно оруже.
Петър си хи викаше:
- Калину, моме, Малину,
немой си хаби коприна,
коприна гивизинена,
я тебе нема да зьома.
Я ще да зьома, да зьома
чичова бела Марийка,
Марийка Примарийчина!
Било е, колко било е,
Петър Калинка остави,
та са заглави, ожени
за Мара Примарийчина.
Стана Марийка, отиде
със двень бели харкоми
на студенани врисьове
да точи вода студена.
Марийка вода точеше,
Калинка в пъкян вървеше
и на Марийка викаше:
- Марийку Примарийчина,
елай ми, мари, на гости
да си те гостим и служим
вино и бела ракия!
Ага е госка отишла,
еднъж ракийка пийнала,
дваж ми е олелекнала:
- Ох леле, Петре, любе ле,
отровиха ти Марийка,
умрех си млада-зелена!
Калинка си му викаше:
- Петре ле, любе, Петре ле,
повниш ли, любе, знаеш ли
какво ти тебе нарицах:
- Ако ме мене оставиш
и друго любе загалиш,
годинка нема да срьощнеш,
любено жа ти отровя
със вино, бела ракия!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021