|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Калина плете гайтани,
гайтани гивизияни.
Петър Калини думаше:
- Калино, момне ле Малино, (2)
за кого плетеш гайтани, (2)
гайтани гивизияни?
- За теб ги плета, Петре ле,
за твойно ситно оръже, (2)
за сребърнини ножкуви.
- Калино, момне ле Малино,
немой си пиля коприна, (2)
коприна гивизияна,
я тебе няма да зьома,
я ще да зьома, да зьома
другаде, от друго село, (2)
твоина братовчодчица
Марица Примариченка.
- Петре ле, ни довидай я,
Петре ле, отрови я ще (2)
със филджан бела ракия.
Петър Калина не слуша,
ам си я Петър доведи
и Марица е търнала
на студенини врисюви.
Отде я вигя Калина,
Калина си хи викаше:
- Еля ми, еля, невесто, (2)
да си те сложа и гостя (2)
и да ти видя везмоно, (2)
везмоно от ръченика. (2)
И Марица и отишла,
сипа й филджан ракия,
льо еднъж ми е сорбнала (2)
и дважкуш улилекнала:
- Ох, леле, леле, Петре ле,
Петре ле, отровиха ме (2)
със филджан бела ракия.
Калина си му викаше:
- Петре ле, не виках ли ти -
Петре ле, не довидай я,
Петре ле, отрови я ща!
Стойките, Девинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров 1970, № 1054).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|