|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Калина седи в градина,
градина на рогозина,
бяла коприна предеше,
тънки гайтани плетеше.
Петър из пътя минува,
Петър Калини думаше:
- Калино, моме хубава,
Калино, цвете граждянско,
Калино, ружа петровска,
що си седиш в градина,
що си предеш коприна,
що си плетеш гайтани?
Аз си друга намерих,
и друга, и от друго село,
и тя е ваша роднина,
нея я викат Калина!
Калина Петрум думаше:
- Петре ле, либе Петре ле,
аз си преда коприна,
аз си плета гайтани
за твоите медни кавали,
за твойте остри ножове!
Петър Калина думаше:
- Мър, не си хаби коприна,
мър, не си плети гайтани!
Потур, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 281 - "Залюбил
друга"); непълна; граждянско - градинско.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|