* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Петре си коня ковеше
злато плочи, сребро клинци.
Калина на двор стоеше,
Петре й вели-говори:
- Калино, добра девойко,
мари глави се, жени се -
вси се моми изглавиха,
сите моми и момчета,
туку ние останахме,
туку тизе и язека!
Я съм макя отпратил
дури у Илин за мома -
Илинка, Илова щерка,
Илова Джелетинова.
Калина му говореше:
- Петре ле, не доводи я,
Петре ле, кье я отровя!
Това си Петре не слуша,
прати макя на оглава,
еднъж прати - дадоха я...
Па думаха за сватбата -
ся неделя до неделя.
Накани Петре сватове
от три ми бели градове.
Кога било у неделя,
сбраха му се сватовете,
па станаха, та кренаха
дури у Илин за мома.
Кога тамо отидоха,
три дни пиха и ядоха,
три дни потруй потруваха.
Проговори кум господин:
- Е тизека, нови свате,
доста пихме и ядохме,
доста потруй потрувахме -
коньето си изгладнихме,
рубата си напрашихме,
изведете ни Илинка!
Изведоха им Илинка
по тая честна трапеза;
целивала на кум ръка,
на кум ръка, на стареко
и се редом по трапеза
на тия китни сватове,
иредома, и безредома.
Дойде заман, кренаха си;
кога било въз полето,
заиграха сватовете,
заиграха с врани конье,
прехвърляха лечок джилит.
Сама остана Илинка,
Илинка млада невеста
и Петре млад младожена;
подухнал е тихи ветър,
тихи ветър горянино,
подигна Илинки прекровка,
лице й се забелея
като тънка бела книга.
Петре й вели-говори:
- Илинко, млада невесто,
като си толко хубава,
не кьем да се кердосаме!
Илинка вели-говори:
- Оти не кьем да се кердосаме -
ваше село чума нема,
чума нема, болест нема,
нито ситна сипаница?!
А Петре й говореше:
- Тебе е чума Калина,
тебе кье си те отрови
Кога кьем дома да идем,
кье ти подадат водица -
ти вдигай, не напивай се,
немой да си те отровят!
Па станаха, кренаха си;
на пътя я е сретнала
сретнала Калина мома,
а ту й вели-говори:
- Илинко, млада невесто,
допрати ме свекърва ти,
и ти прати голем бакшиш,
допрати ти росна китка
да се хубаво натъкмиш!
Зер к' има много госье,
много госье, много рода,
да се нещо не посрами!
Измамила се Илинка,
вземала е росна китка,
затнала я на прекровка,
да се нещо не засрами...
Па станаха, кренаха си;
тогай се сети Илинка,
дека е била Калина...
На деверче говореше:
- Бърже води врана коня,
бърже до дома да идем,
бъре свекърва да видя,
да я видя и да ме види,
кье кье ми душа изскокне!
Бърже коне проводиха;
кога дома отидоха,
изскокнала е свекърва,
Илинка от кон продума:
- Мале ле, мила свекърво,
не чинете адекьето,
адекьето на коньето,
що се чини на невеста -
бърже ме от кон свалете,
кье ми сърце затрепети,
кье кье ми душа излезе!
Дури това да издума,
падна Илинка от коня,
в'еднъж й душа излезна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021