|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Марко тъкми Милойкя девойкя,
ем я тъкми, ем я не доводи.
Понада се Милойкя девойкя
да ю дойдат китени сватове,
нема Марко, ни китни сватове.
Почуди се Милойкя девойкя,
па отиде у гора зелена,
окачи се във дърво високо,
метна очи нагоре-надоле,
метна очи и в Маркови двори.
Във двори се до три хора вият.
Почуди се Милойкя девойкя
какво зло на Марко да направи,
па отсече гусли и виоли,
направи се божа просякиня,
па отиде на Маркови двори,
па почука на Маркови порти.
Излезнала Марковата майка:
- Назад, назад, божа просякиньо,
я си женим до две луди млади. -
Проговаря Милойкя девойкя:
- Да излезнат до две луди млади,
да излезнат аз да ги лекувам. -
Излезнали до две луди млади,
погубила Марко добър юнак.
Костинброд, Софийско; инф. род. в Пожарево, Софийско (СбНУ 53/1971,
№ 403 - "Милокя девойка погубва Марко на сватбата му, защото я измамил, че
ще се ожени за нея").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|