|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Калина по двор ходеше
и си гайтани плетеше.
Иван из пътя вървеше,
той на Калина думаше:
- Калино, моме хубава,
кому си плетеш гайтани?
Кому си хабиш коприна?
Я Калина му думаше:
- Плета ги, плета, Иване,
за твойте чифте пищови,
за сребърните ножове.
Иван Калини думаше:
- Калино, моме хубава,
мене ме мама сгодила
за тенка бяла Дунавка.
Дунавка телци изкарва,
я Калина и думаше:
- Дома се махни, Дунавке,
да те Калина почерпи
от наше вино червено,
от бяла медна ракия.
Кат се Дунавка отбила,
тя не я с вино почерпи,
ами отрова наляла.
Горна Студена, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|