|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Лъгали се Милош и Милойкя,
лъгали се девет годин време,
кьига стану десета година,
на Милоша майка е думала:
- Фала тебе, сине, мой Милоше,
не вземай си Милойкю девойкю,
она не е тебе уз прилику!
Па си Милош майкю си послуша,
та немаше Милойкю девойкю;
маши Милош при Милойкю д' иде,
маши Милош да ю подсвиркуе,
подсвиркуе Милош, подокуе.
Убеди се Милойкя девойкя,
та излезе на високи дели,
па разгледа нагоре-надоле,
па погледа Милошу в дворове,
Милошови двори свати изпълнили,
у дворове байрак се лелее,
поди байрак девойкя се кланя,
до девойкю - Милош младоженя.
Убеди се девойкя Милойкя,
убеди се и пай умисли се -
що да стори, кьикво да направи!
Рова, рова на високи дели,
па най-после она се намисли.
Набрала е яке саке травке,
напълнила две торбе струнене,
па отиде дома на дворове,
та се лепо она попремени,
попремени, лепо пораздропи,
направи се божи прошлячина,
па заметну две торбе струнене,
па отиде Милошу на сватбу.
Съгледа ю Милошова майка
та си срете божю прошлячину,
па си дума, па ней си говори:
- Що си тражиш, божля прошлячино?
Дали идеш сеир да си чинеш,
или идеш сабат да ми гледаш,
или идеш дари да те дирим?
Изговаря божля прошлячина:
- Фала тебе, Милошова майкъо!
Я не идем сеир да ти чиним,
я не идем дари да ме дариш,
я си идем сабат да ти гледам.
С Милоша смо стари приятеле,
с нега смо си така удумали,
да му дойдем сабат да му гледам
и му носим яке саке травке,
всека травка за мужки дечица,
ако младенци си не разберу;
а па ако младенци разберу,
че излезну се девойчетия.
Изговора Милошова майка:
- Научи ме, мене прекажи ми,
нема на младенци да си кажем,
па я че те дар даруем,
а ти си веднага отиди,
да не би се Милош подосетил.
Па вземала Милойкя девойкя,
та предала траву на майкю му,
предала ю и ю наредила -
що е закон, се да прекараю;
кьига буде вече на легане,
да си свари тую яку травку,
па да пивну, назад да се климну,
па тъгая они да легаю.
Па отиде Милошова майка
та изнесе на кумицу дара,
та си дари божля прошлячину.
Отиде си Милойкя девойкя.
Они, що би закон, всичко прекарали.
Кьига било вечер на легане,
сварила е нейна мила майка,
сварила е тую пусту траву,
що ю дала божля прошлячина,
па ги лепо она запоила,
запоила, лепо наредила,
да си пивну назад да се климну.
Пивнули и назад се климнули,
климнули и веднъга су легнули,
две су млади наведнъж умрели.
Гърло, Брезнишко (СбНУ 49/1958, № 330 - "Изоставената -
убийца").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|