|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Тъкми Милош Милокю девокю,
ем я тъкми, ем у тъкмо казва
да го чека тъкмо девет годин.
Чакала го тъкмо девет годин,
ка поступи десета година,
па се чуди Милокя девокья,
па се чуди накъде да иде.
Па излезе на куле високе,
та отсече две мазне тояге
и прекръсти две торбе шарене,
па погледна нагоре-надолу,
ка погледна Милошу ю дворе,
ю дворове китени сватове.
Па си слезна Милокя девокья,
ка си слезна Милошу ю двори,
ю дворове китени сватове,
ю сватове млади младожене.
Излезнала Милошова макя:
- Фала тебе, божа прошлякиньо,
я да влезнеш дарба да ти дадем!
А она й потийом говори:
- Фала тебе, Милошова мале,
не съм дошла дарба да ми даваш,
но сам дошла млади да лекуем,
догодина дете да одимат,
та до друга дете да ожене. -
Дойде време млади да си легат,
увлегла е божа прошлякиня,
увлегла е млади да лекува.
Ка си буде утре одзаране,
свирке свире, млади не излазе.
Ка отворе той хладни земници,
у земници кърви до колена
и у кърви млади младожена.
Филиповци, Трънско (СбНУ 53/1971, № 402 - "Милокя девойкя
погубва неверния си годеник и невестата му, защото я излъгал да го чака девет
години").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|