|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе
Калина вади градина,
Петър на плето стоеше,
па на Калина думаше:
Жени се, моме Калино,
а за мене се не надай!
Мене е майкя очела
дури на Елин за мома,
за тънка Елка елинска,
за поповата унука.
А Калина му думаше:
- Петре ле, хубава ли е,
Петре ле, гиздава ли е?
Петър Калини думаше:
- Какво я мама казува -
дваж по-хубава от тебе,
триж по-гиздава от мене!
Калина Петру думаше:
- Петре ле, не доводи я!
Нели е толко хубава -
я не че жива да гледам
по твои двори да оди;
или чем да я уморим,
или чем да я отровим!
Петър Калини думаше:
- Не можеш, моме Калино,
мои са двори камени,
мои са порти железни,
мои са златни заклопе!
Я че Елинки да речем
на дворка да не излази,
със мома дума да нема.
Па си доведе Елинка.
Току им сватба минала,
Петър на дръва отиде,
па на Елинка не рече
на дворка да не излази.
Окна ю мома Калина:
- Излезни, моме Елинко,
да ми изнесеш кошуля,
що сте се с Петър венчали,
та и я да си зашием!
Излезнала е Елинка,
та ю изнесе кошуля.
Она ю даде ябълка
и на Елинка заръчи
без Петър да я изруча.
Като ябълка изела,
така се болна поболи.
Петър си дойде от дръва,
Елинка лежи, умира.
Петър Елинки говори:
- Либе Елинке, Елинке,
дали ти некой дооди,
дали некъде излази,
та ми си болна легнала?
Елинка Петру говори:
- Никой ми не е доодил,
никъде не съм ходила -
окна ме мома Калина,
та ю изнесох кошуля,
що сме се с тебе венчали,
и она да си зашие.
Она ми даде ябълка,
даде ми и ми заръчи
без тебе да я изручам.
Какво ябълка изядох,
така се болна поболих!
Току му това издума -
на Бога душа предаде.
Брезе, Свогенско (СбНУ 44/1949, № 322; =БНПП 4/1982, с. 209 -
"Калина отравя съперницата си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021
|