* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се хвана млад Стоян
със турчина еничерина, -
ако се Стоян напие,
булчето ще си хариже,
булчето-млада Калинка;
ако се турчин напие -
кончето ще си хариже.
Седнали двама да пият,
Калинка, булка хубава,
тя им диван седеше
и им чашите налива -
на турчин чаша пълнеше,
пълнеше и доливаше,
на Стоян дава полвина.
Че пак се Стоян понапи,
понапи, дрямка задряма.
Турчин Калинка думаше:
- Калинке, млада българко,
я хвърли бяло българско,
облечи турско зелено,
и хайде, Калинке, със мене!
Вървели, дорде вървели,
като до гора допрели,
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, сино, Стояне,
туй твойто пусто пиянство,
пусто да беше останало
дето си булче хариза
на турчина-еничерина.
Тогаз се Стоян пробуди
в тъмни яхъри отиде,
изкара конче хранено
и се на конче прехвърли,
със тънка свирка посвирна:
"Калинке, любе, Калинке,
де да си, мене да чакаш,
от турчин да те отърва!"
Като Калинка зачула,
и си на турчин думаше:
- Я поспри малко кончето
да седнем, да си починем,
студена вода да пием.
Седнали да си починат,
и там ги Стоян завари.
Със тънка сабя замахна,
на турчина глава отряза,
Калинка назад повърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020