* * *

Облог за надпиване с турчин

Скараха се Рада и Йован,
да барем да е за млого -
за едно перо жераво
и за петровска ябълка!
Та си се Йован разсърди,
та сестри Рада продаде,
кришом я Рада продаде.
Не знае Рада девойкя,
кришом е, бре, продадена.
Никой си, море, не знйе,
защо е Рада дадена,
дадена и продадена
за дванайсе хиляди.
Саде е знала снаха ю,
та па на Рада говори:
- Сестрице, Радо хубава,
умий се да те оплетем,
у село сватба че има!
Кога че дойда сватове,
ние д'идеме на сватба,
сватове да си видиме,
невеста да си видиме,
девери да си видиме,
кога че дойда девери!
Рада си снаха послуша,
уми се Рада девойкя,
та па си Рида седнала,
та снаха да я оплете,
русите коси да сплете.
Кога я снахи плетеше
у ситни дребни редове,
у прековани витици,
Рада на снаха говори:
- Снахо ле, снахо хубава,
оти ме така ти плетеш?
Да не съм, каже, невеста,
та си ми плетеш витици,
нело съм, каже, девойкя!
Снаха на Рада говори:
- Зълво ле, Радо хубава,
така е, каже, по-лепо,
по-лепо и по-хубаво!
Кога си Рада изплете,
кога я снаха изплете
у ситни дребни редове,
у прековани витици,
и сватове си стигнаа.
Тупано тупна под село,
а глас изнесе у село
и сватове си стигнаа,
та па у село увлезли.
И Рада чула сватове,
та се е на плет качила,
та е сватове гледала,
та па си Рада говори:
- Боже ле, мили Божице,
чии са тия сватове?
Колку са лепи, хубави!
Още по-лепи девери,
по-лепи и по-хубави,
а младоженя по-хубав!
Доде е Рада думала,
и сватове си стигнаа
при нихни равни дворове,
у нихни двори налезли.
Кога си Рада видела,
защо че нея да вода,
побегна Рада да бега.
Низ девет врати бегала,
у десети я стигнали.
Дури са Рада хванали,
девет са врати строшили,
та па си Рада хванаха,
та па я назад върнаа.
Девет сукници изнели,
та Рада да си премена
да стане Рада невеста.
А Рида си се разсърди,
девет сукници съдрала.
Десети снаха изнела,
та па на Рада говори:
- Сестрице, Раде хубава,
немой ми съдра сукница,
не съм го тука правила,
от дома съм го донела!
Девет дарчине изнели,
та Рада да си премена.
Рада дарчине съдрала,
девет дарчине съдрала.
Десети снаха изнела,
та се на Рада молеше:
- Сестрице, Радо хубава,
немой съдра дарчино,
от дома съм го донела,
не съм го тука правила!
Девет махрами донели,
та да си тура на Рада,
Рада махрами съдрала,
девет махрами съдрала.
Десети снаха донела,
па се на Рада молеше:
- Сестрице, Радо хубава,
немой ми съдра махрама,
не съм я тука правила!
И Рада си се отрая,
та си се Рада премени,
та си невеста станала,
па я везеа сватове,
та си са Рада одвели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020