* * *

Облог за надпиване с турчин

На бас се Стоян бре, хвана
с турчина, с еничерина
да пият да се надпиват,
ако се турчин напие,
турчин си конче залага,
ако се Стоян напие,
Стоян си булка залага.
Седнали двама да пият,
Калинка булка хубава,
тя им виното долива.
Яли са сладко, пили са,
нощта се вече превива.
Стоян го дрямка налегна,
като го видяла Калинка,
на турчин чаши долива,
на Стоян си празни подава,
дано се турчин напие,
но Стоян легна, та заспа.
Турчин Калинка думаше:
- Калинко, бяла българко,
събличай бяла българско,
обличай дрехи зелени
с мене, Калинке, да дойдеш.
Стоян му баса пропадна.
Турчин Калинка поведе,
минали поле широко,
стъпили гора зелена.
Стоян се от сън събужда,
Стоян майка си попитва:
Къде е, мамо, Калинка
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
опустяло ти пиянството
тебе ти баса пропадна,
турчин Калинка отведе.
Че стана Стоян, отиде,
извади конче хранено,
взема си Стоян кавала.
Минал е поле широко,
засвирил е жално с кавала,
кавал му свири-говори:
"Къде си, либе, Калинке,
къде си, либе, чакай ме!"
Калинка кавал зачува,
Калинка от кавал разбира
и си на турчин продума:
- Полека карай кончето
да видим извор къде има,
много съм аз ожадняла.
Докато Калинка издума,
Стоян подире изтропа,
на турчин глава отряза,
Калинка назад повръща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020