* * *

Облог за надпиване с турчин

Седнали ми са, седнали,
Стоян и турчин двамата,
да ядат, холан да пият,
че са се на бас хванали,
ако се Стоян напие,
халал му струва булчето.
Ако се турчин напие,
халал му струва кончето,
кончето със златната юзда.
Калинка булка хубава,
тя си из двори ходеше
и дребни сълзи ронеше.
На Стоян вода прелива,
на турчин вино долива,
че пак се Стоян понапи.
Напи се Стоян задряма,
турчин Калинка думаше:
- Калинке, бяла българко,
я хвърли бяло българско,
облечи турско зелено,
хайде ти с мене в Стамбол!
Стояновата майчица
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
камък и дърво да станеш,
дето се синко ти напи.
Калинка с турчин замина.
Като чу тези думи
сепна се Стоян събуди,
изведе конче хранено,
извади си медната свирка,
засвири жално със нея.
Свирката свири-говори:
"Де си, Калинке, почакай
и аз с тебе да дойда!"
Чула Калинка, разбрала
и си на турчин думаше:
- Турчине, еничерино,
днеска е света неделя,
да си очите умия
и на бога да се помоля.
Докато изкаже тез думи
Стоян със конче пристигна,
на турчин глава отряза,
върна Калинка назаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020