* * *

Невеста вършее на гумно през нощта

Николовата майчица,
тя си Никола суврела,
най му булката мразела
и се Анки думала:
- Анке, Донке, Добранке,
каква та й майка хранила
на работа не те й научила,
който те тебе, мър, види,
със тебе ще се зачуди.
Горката, холан, Дончица,
станала рано у понделник,
че си детето окъпала,
окъпала, ем го повила,
злата го люлка сложила,
че си армано помела,
помела и насадила,
че отиде у росно ливаде,
докара сюрек кобили
и го у армано укара,
карала Донка, месила,
дорде се зора зазори,
три пъти арман притърси,
тя на Никола думаше:
- Я стани, стани, Никола,
стани, покарай конете,
пък аз на лозе ще ида,
на лозе, за бяло грозде,
кат дойда ще обядваме.
Че тръгна Донка, замина,
кат на лозе отиде,
край всякой чукан сядала,
сядала и все плакала.
Сред лозе злата ябълка,
разпаса опас четорен,
на ябълка го преметна
и там са Донка обеси.
Чака Никола, що чака,
права са пладне изправи,
няма я Донка, не дойде.
- Я карай, мале, конете,
пък аз на лозе ще ида,
да видя Донка де остана.
Тръгна Никола, замина,
кат на лозе отиде,
то какво, холан, да види,
там са й Донка обесила.
Никола се назад повърна,
прво си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Карай си, мале, конете,
гледай си, мале, детето,
нали са Донка обесила
сред лозе на ябълката.
Че извади остро ножченце
и се в сърцето удари
и сам се веднъж обади:
- Я леж, ти Донке, да лежим,
майка ми да се находи,
без тебе, още без мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021