|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста вършее на гумно през нощта
Донка й рано ранила,
рано хармани помела,
помела и насадила,
влязла е Донка в яхъри
и си конете изведе,
и ги в хармана накара;
мъжко си дете окъпа,
и го в люлчица гудила,
и на мама си думаше:
- Мамо льо, стара свекърво,
карай ми, мамо, конете,
и ми детето наслушвай,
аз ще на лозе да ида,
на лозе за бяло грозде,
че ми се й грозде дояло,
дояло, мамо, дощяло.
Че вдигна кошник на ръка
и си на лозе отиде,
на лозе за бяло грозде.
Като на лозе отиде,
до всяка лоза сядала,
сядала, не посягала,
ами е Донка плакала.
До една лоза седнала,
седнала, не посегнала,
плакала, що е плакала,
че й се дрямка додряма,
че легна Донка да дремне.
Когат се от сън събуди,
а то е среднощ станало.
Чуди се Донка и мае
какво да стори, направи,
и пак се сама усети,
да вземе да се обеси.
Че си под вишна отиде,
разбради тънка махрама,
и си махрама преметна.
Отгоре кавал засвири.
когат се Донка ослуша,
кавал си тихом говори:
- Ела ме, Донке, посрещни,
че нося тежко имане.
Донка бесилка остави,
и си воз Стоян отиде,
двама се дома върнали.
Дебелец, Великотърновско; седенкарска (Стоин-ССБ 1931, № 1065
- "Заспала на лозето"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|