|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък обира цветето на мома или изтръгва (счупва клонче от) момино дърво
Слънце пекнало у момкови двори,
израсло ми е дърво високо,
развило клоне до горна земя,
извило върше до ведро небо,
на връшката му златна ябълка.
Кой се нахване, да се укачи,
да се укачи, да я откине?
Напънал се е млад младоженек,
та се укачи, та я откина,
та я откина и я разряза,
и я разряза и я раздели,
и я раздели на двеста свахи,
на двеста свахи, триста сватове,
триста сватове с бели атове.
Лабец, Ломско; сватбена - на връщане от черква (Стоин-ТВ 1928,
№ 694; =Арнаудов-Лирика 1942, № 103 - "Златна ябълка"; =БНПП 2/1981,
с. 388 - "Слънце пекнало у момкови двори"); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|