* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Залиби Радка Селима,
Селима от Букурово;
Радка го люби на шега,
Селим го фати истина.
Селим на Радка думаше:
- Радке ле, бяло българче,
хайде се, Радке, потурчи,
хайде се, Радке, изречи
от вярата, християнската,
бяла кадъна да станеш,
черна феряджа да носиш!
Радка Селиме думаше:
- Селиме, либе Селиме,
да ида в Романя, да с' дойда,
мама ми преде месали,
преде и ще ги изтъче,
ще си дойда да ги беля,
ще скроя риза кадънска
за тебе и за мама ти!
В петък се Радка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя й рано станала,
опрала й и замазала,
и си главата умила;
сварила чорба щирена
и взела менче на ръка,
грабнала й вили на рамо,
отиде в росно ливади
да сбира сено ливадско.
До пладне й сено сбирала,
от пладне й пишман станала:
- Аз 'ко бях малка й глупава,
мама ми глупава ли бе,
че ме от вяра изрече,
от вярата християнската?!
Благо й най, Боже, благо й най,
благо й най душа българска,
нашата й вяра хубава,
та на хубаво мирише;
турската вяра е мръсна,
та си на турско мирише!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020