* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Али със кавал свиреше,
покрай Радкини дворове,
кавал му свири, говори:
- Вземи ме, Радке, вземи ме,
че на мен ми, Радке, дотегна
да ходя тъмни тъмнини,
да газя чести калове.
Мама на Радка думаше:
- Не вземай, мама, Алито,
грозна е, мама, таз вяра,
грозна е, мама, мръсна е,
празник, неделя, не знаят.
Радка мама си не слуша,
че си на Али пристана.
В петък Радка пристанала,
в събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
бяло й пране опрала,
гладко мазане замазала,
топла обяда наготвила,
на колан хурка натъкнала,
на рамо вили вдигнала,
в росно ливаде отишла,
зелено сено да обръща,
да обръща и да събира.
Много й сено събрала,
събрала и обърнала.
Турчин при нея отиде
и й махна намери:
- Какво си, Радке, правила,
малко си сено събрала,
събрала и обърнала!
Тогаз се Радка разплака,
разплака и си продума:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020