* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Халил край село ходеше,
край село, край харманите,
край Радкините дворове,
с меден кавал свиреше:
- Радке ле, бяла българко,
вземи ме, Радке, вземи ме,
бяла ханъма да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш
и ситен, дребен маргарит.
Радка Халилу продума:
- Как да те взема Халиле?
Вашата вяра е лоша
и на лошо мирише.
Наша е вяра хубава
и на хубаво мирише.
Вие нямате държава
в неделя не празнувате,
за Великден не се радвате.
- Вземи ме, Радке, вземи ме,
без тебе, любе, ще умра.
- Не бива бре Халиле
турчин българка да взема
ще се смеят хората,
хората и комшиите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020