|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена
Селим на Радка думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
ай да те, Радке, потурчим,
бяла кадъна да станеш,
жълти жълтици да нижеш
и ситен, дребен маргарит.
- Не ще се, Селиме, потурча, -
твойта майка петък не знай,
в сряда пости не пости,
света неделя не празнува.
Селим й тихом говори:
- Мойта й майка българка,
петък знай и неделя празнува.
Радка е глава склонила,
Рано в неделя станала,
девет е хляба месила,
в девет ги торби турила,
девет девера изпратила,
десета торба за нея.
Турила торба на глава
и на нивата отишла.
Жънала, що жънала,
чула българки, че пеят,
викнала, та заплакала:
- Де да е вода студена,
българки ще я напият,
де да е сянка дебела,
българки ще я насядат.
Орешак, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|