|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена
Халил на Рада думаше:
- Я ставай, ставай Радке ле,
в росни ливади да идеме,
зелено сено да събираме.
Рада Халилу думаше:
- Днеска е света неделя,
ний на работа не ходим.
Взели са вили на рамо,
в росни ливади тръгнали.
Кога през село минали,
сред село на мегдана
голямо се й хоро извило.
Рада Халилу думаше:
- Пустата вяра българска,
много й, Халил, хубава -
на ран босилек мирише
и на бели люляки.
Вашата вяра, турската,
тя си на лошо мирише -
на бъзе и на коприва.
Халил се люто разсърди,
извади ножче черкезче,
че я в сърцето прободе.
Голям извор, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|