* * *

Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена

Де-гиди Радка, Радке ле,
де-гиди Радка Колюва,
Радка на Колю овчаря,
овчаря и говедаря.
Толкоз бели българи,
българи, Радке, ергени,
няма за Радка любовник,
любовник, Радке, българин,
ами залюби Селима,
Селима от Бокурово.
Люби го, Радка, лъга го,
Радка го люби на шега,
пък той го хваща истина.
Селим на Радка думаше:
- Радке ле, бяла българко,
хайде се, Радке, потурчи,
бяла кадъна да станеш,
на дебел дюшек да лежиш,
тънък бириджук да предеш.
- Селиме, либе, Селиме,
как ще се, либе, потурча,
бяла туркиня да стана!
Вашата е вяра лошава,
лошава, беззаконова,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено,
на обгорени бакъри.
Пък нашата е вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на божигробски босилек!
Селим на Радка думаше:
- Радке ле, бяла българко,
хайде се, Радке, потурчи,
мойта е майка българка,
българка, че потурчена,
тя сряда, петък говее,
света неделя празнува.
Много е добра, хрисима,
на турски ще те научи,
турски, Радке ле, да думаш.
Радка Селиму думаше:
- Селиме, либе Селиме,
още ме малко почакай,
с моми в Руманя да ида,
да ида и да си дойда -
мама масали да тъче,
ще тъче, ще ги обели...
Като си дойда, Селиме,
още ме малко почакай,
масалище си открадна,
че ще, Селиме, да ида,
на Гилей у Билберюви,
за тебе риза ще скроя,
за тебе и за мама ти,
за твойте сестри и братя.
Селим на Радка думаше:
- Не ходи, Радке, в Руманя,
Радке ле, ще се почерниш,
Радке ле, ще погрознееш,
не ще ти фередже прилича.
Думал й Селим на Радка,
думал й, придумал я е,
лъгал е, прилъгал я е.
В петък му Радка пристанала,
два дни е кадънувала,
в петък и в събота.
Дошла е света неделя.
Станала рано в неделя,
вдигнала вила на рамо,
зелена стомна във ръка,
да сбират сено зелено,
на купа да го закладат.
Радка сеното сбираше
и жално-милно плачеше,
по-жално-милно думаше:
- Блаже ти, Боже, преблазе,
блазе на бели българки,
сега са в нови черкви,
пък аз във росно ливаде,
босичка, покосеничка,
голичка по елеченце.
До пладне само сбирали,
от пладне купа закладат.
Колкото жално плачеше,
още по-жално заплака:
- Блазе им, Боже, преблазе,
на тия бели българки,
де има вода студена,
българка ще я напие,
де има сянка дебела,
тамо българка ще седне.
Седя Селимчо, гледа я,
Селим на Радка извика:
- Радке ле, мари гяурко,
я сбирай сено зелено
и го на купа закладай,
или аз ще я закладам,
в купата ще те заклада,
купата ще си запаля,
на пепел ще те направя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020