|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Турчин Халил (Селим) иска българска мома за жена
Засвирил Алил с кавали
покрай Радкини дувари,
кавал му вътре говори:
- Вземи ме, Радке, вземи ме, (2)
не ни е лоша вярата, (2)
вярата и орисията. (2)
В петък и сряда блажим се, (2)
в събота кадънуваме, (2)
в неделя платно тъчеме.
Как зачу Радка тез думи,
в петък се й Радка изрекла, (2)
в събота й кадънувала, (2)
в неделя й платно тъкала. (2)
Станала й рано в понделник, (2)
че се й умила, оплела, (2)
метнала фержа на глава (2)
и бяло менче във ръка, (2)
обула й чехли на прямош, (2)
вдигнала й вила на рамо, (2)
отишла й сено да сбира. (2)
До пладне й пяла, сбирала,
от пладне сбира й плакала,
плакала и нареждала:
- Блазе й, Боже, блазе й,
блазе й на българката,
де има сянка дебела,
българка ще я належи,
де има вода студена,
българка ще я напие!
Батошево, Севлиевско; хороводна (Стоин-ССБ 1931, № 1837).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|