* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се Маринка,
Маринка, бяла българка.
В петък се Маринка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя е рано ранила:
опрала е ризи погачи,
метнала фередже на глава,
вдигнала вила на рамо,
ще иде в ливаде
да сбира сено косено,
косено и напластено.
Сбира Маринка до пладне,
седнала да си почине,
студена вода да пие.
Отдоли идат три моми,
три моми до три другарки,
те на Маринка думаха:
- Кола геле, Маринке,
алару досум, че хубаво ли е
кадъна, турска ханъма?
Маринка дума другарки:
- Турска вяра лошаво,
тя на лошаво мирише,
на бъзе и на попарено,
на осланена коприва.
Българска вяра хубава -
тя на хубаво мирише.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020