* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

В петък се Маринка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано ранила:
опрала е ризи върлина,
опекла е пещи хлябове,
грабнала вила на рамо,
отишла е в росни ливади
да сбира сено накосено,
косено, ама не пластено.
Сбирала, сбирала до икиндия,
седнала да си почине.
Отдолу идат три моми,
три моми, верни другарки.
Те на Маринка думаха:
- Хей, помага ти Бог, Маринке.
- Дал ви Бог добро, другарки.
- Хубаво лий ханъмка, бяла кадънка?
Маринка другарки продума:
- Другарки, верни, сговорни,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено.
Де-гиди вяра българска,
че тя на хубаво мирише:
на ситен ран босилек.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020