* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка майно си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
от тази пуста работа.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, мами, потурчва,
турското не е хубаво.
в петък блажено ядат,
в неделя платно да белят.
Радка мама си не слуша,
ами са Радка ожени
за това турче чифчийче.
В петък са Радка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя й рано станала,
девет е хляба изпекла,
девет аргати изпрати.
Нарами торба на рамо
и си на нива отиде,
на нива в росно ливаде.
Косено сено да свира,
да свира и да обръща,
до пладне й сено сбирала,
сбира и обръщала,
от пладне й Радка зачула
български моми да пеят,
да пеят и да играят.
Ох, че й Радка много домъчня,
викнала и заплакала:
- Клета му душа проклета,
който мама си не слуша.
Мене ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурчвай,
турското не е хубаво!"
Ази си мама не слушах.
Че извади Радка ножа си
и се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020