* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Мале мо, дотегнало ми й,
мале мо, омръзнало ми й
от пуста чужда работа,
зиме по чужди станове,
лете по чужди синори.
Днеска съм, мамо, жънала
на трима братя ортаци.
Първия дума, продума:
"Радке мо, бързо да жънеш!"
Втория дума, продума:
"Радке мо, долу да режеш!"
Третия дума, продума:
"Радке мо, класа да сбираш!"
Мане мо, дотегнало ми й,
мане мо, ще се потурча,
бяла кадъна да стана!
- Недей се, Радке, потурчва,
турската й вяра лошава,
не знаят делник, ни празник.
Радка мама си не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано ранила,
девет си хляба опекла,
грабнала й вила на рамо, (2)
отишла й сено да сбира.
Чула българки да пеят
и жълта жътва да жънат.
Много й Радка домиля
и викна Радка да плаче:
- Българско, че пак българско!
Де има нива голяма,
българки да я пожънат,
де има вода студена,
българки да я налеят!
Добре ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурчва!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020