* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Говори / Рада си мами говори,
говори: - Майно льо стара, драгайо,
веки ми cycа, додея,
из ден в ден чужда работа,
ще да ида, мамо, ще да ида,
ще да ида да се покая,
та да се покалугеря!
Мама си Ради думаше:
- Дъщерко Радо хубава,
не ходи, Радо, не ходи,
не ходи да се покаеш,
покаеш, покалугериш,
че калугерка й мъчница,
на два дни хляб яде,
на три дни веднъж вода пий,
но иди, Радо, но иди,
но иди, та се потурчи,
та стани бяла кадъна,
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да предеш,
жълти жълтици да нижеш.
Рада майка си послуша -
не отиде да се покае
покае, покалугери,
най отиде Рада, отиде
отиде, та се потурчи,
та стана бяла кадъна.
Във петък се потурчила;
в събота й кадънувала;
в неделя й рано ранила,
варила й топла трахана,
обула й свински цървули,
па й взела аба на рамо,
па ми в ливади отиде,
зелену сено да бере.
Брала е сено до пладне,
брала й сено и пяла,
от пладне й брала и плакала,
плакала й, майка си клела:
- Провалила се, майно льо,
дето ме, мамо, накара,
накара, та се потурчих!
Благатки бели българки,
га дойде света неделя,
де да е сянка дебела,
българки ще я излежат;
де да е вода студена,
българки ще я напият!
Га дойде делник, понделник,
де да е лозе голямо,
българки ще го изкопаят,
де да е нива голяма,
българки ще я ожънат,
де да е вода гореща,
българки ще я напият,
пак бели, мамо, й червени!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020