|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мама на Радка думаше:
- Не се, Радке, потурчвай,
турската вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на опарено.
Радка мама си не слуша,
петък се й потурчила,
в събота кадънувала,
ранила рано в неделя,
девет е хляба опекла,
девет девера изпратила.
Вземала торба на рамо,
отишла у росно ливади,
зелено сено да пласти,
до пладне брали и пяли,
чула българки да пеят,
викнала, та заплакала:
- Де-гиди българско,
българско, пак българско!
Де има вода студена,
българки ще я напият,
де има сянка дебела,
българки ще я застелят.
Българско, че пак българско!
Клета му й душа проклета,
който майка си не слуша!
Водолей, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|