|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Рада мама си думаше
- Мамо ма, додяло ми се,
додяло и довидяло -
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди станища.
Мамо ма, ще се потурча,
бяла кадъна ще стана,
черна фереджа ще нося.
Рече го, Рада, рече го,
рече го и го направи.
В петък се Рада потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
че си главата умила,
на две се коси оплела,
на две ми коси кадънски,
кадънски коси, ханъмски.
Нарами вила на рамо,
че е на чаир отишла,
на чаир купи да прави.
До пладне купи правила,
от пладне Рада седнала,
седнала да си почине
и малко хляб да пояде.
Яла е Рада, плакала й:
- Де-гиди вяра българска,
българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на ситен дребен босилек.
Ах, гиди сева кадънска,
турската вяра лошава,
тя на лошаво мирише -
на бъзе, на опарено...
Вардун, Търговищко; седенкарска (СИБ 2/1973, № 683 - "Омръзнало
й да ходи по чужди стърнища и станове, та се потурчила").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|