|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Калина Яна думаше:
- Ела, Яно, да ядем,
да ядем, да вечеряме
бате ти, кое децата.
Яна булко си думаше:
- Недей ме, булко, закача,
аз не съм, булко, гладна.
Тежко ми е тъга паднала
от два дни, до три дни,
цели ми до три недели.
В черква, булко, като влезна, -
тамян ми на зле мирише,
тамяна, булко, восъка,
а за душа хляба по на зле.
Аз ще се, бульо, изверя,
ще взема, бульо, турчина,
турчина бюлюрджийна,
та кога ми тъга пропадне
лесничко да ми минава.
Буля калини пак дума:
- Калино Янке, булина,
недей си вярата потъпква,
че турската й вяра лоша
и на лошо миришат.
Не знаят делник, ни празник,
не знаят света неделя.
Само един байрам признават,
за него курбани колят
и на него поклони правят.
Твърдица, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|