* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча.
Кат го е Радка рекла,
тъй го е Радка сторила.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, мамо, потурчва,
турската вяра лошава,
не знай делник - понеделник,
нито пък света неделя!
Радка си мама не слуша
в петък се Радка потурчва,
хвърлила бяло българско,
облякла турско зелено.
В събота Радка кадънувала,
в неделя е Радка рано станала,
бели си хлябове омеси,
метна фередже на глава и вила на рамо,
тръгнала сено да събира.
Събрала, що е събрала, ден до пладне,
отде е зачула българки да пеят,
вятър им леко им глас пренася,
че се е на вила подпряла
и сладко е песен заслушала,
и люто е почнала клетва да кълне:
- Клета му душа проклета,
който майка си не слуша,
който си вярата дава.
И аз съм ядната, дет' съм мислила,
че турската вяра е все една,
а тя е вяра, вяра проклета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020