* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Рада майка си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
че мен ми мамо додея
все хорската работа:
лятно време на нивата
зиме на хорски станове,
на станове и дараци.
Майка Радка думаше:
- Работи Радо, наваляй,
само не ми се потурчвай,
турското все е лошаво, -
турчин празници не знае,
неделя и света неделя!
Не слуша Рада майка си.
В петък се Рада потурчи,
в събота бяла ханъма,
в неделя рано станала,
девет е хляба месила,
в девет ги торби турила,
девет девера изпратила,
десетият хляб за Радка.
Взела торба на глава
и на нива отишла.
До пладне Радка жънала,
жънала Радка и пяла,
седнала да пладнува,
чула, че българки пеят.
От пладне Радка жънала,
жънала и плакала:
- Ей, де-гиди българско,
де да сянка дебела, -
българки ще е излегнат;
де да е вода студена, -
българки ще я изпият!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020