* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Тодорка си мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
бял дюлбен мамо ще нося
и черно фередже ще мятам!
Мама си Тодорка думаше:
- Недей се Тодорке потурчва,
че турската вяра проклета,
не знай делник и празник
и още света неделя!
Тодорка си мама не послуша.
В петък се Тодорка потурчи,
в събота бяла кадъна.
В неделя рано ранила,
месила бели хлябове,
месила и опекла,
и си главата измила
и си ситни плитки оплела.
Взела вила на рамо
отишла сено да събира.
Голяма купа струпала
и на купата седнала.
Българи по пътя минават,
Тодорка българи блазьосва:
- Блазя ви, блазя, българи,
че знаете делник и празник.
Вашия Великден - един ден;
нашия Великден ката ден,
и ние го не знаем кой ден, -
едни го правят първия ден,
а други го правят втори ден.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020