* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Дотегнало е на Радка
сираче да сиратува
по людски врати да хоти,
по людски, Радка, по турски.
В петък се Радка потурчи,
в събота бяла ханъма.
В неделя рано станала,
умила се и се оплела,
метнала фередже на глава,
вдигнала вила на рамо.
И отиде долу в росното,
в росното, Радка, ливаде
купи от сено да кладе.
Хем кладе Радка, хем плаче:
- Олеле вари, бре вари,
турска е вяра лошава,
тя на лошо мирише -
на бъзе, на попарено,
на яйце, на развалено.
Българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на ситен, дребен босилек,
на халем каймер каламфир.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020