|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мар, мамо! Пенка се веки додяло
лете по чужди стърнишки,
зиме по чужди станове
Пенка ще да се потурчи,
бяла кадъна да стане,
на висок чардак да седи,
бяла коприна да преде,
жълти алтъни да ниже.
Петък се Пенка потурчи,
събота - бяла кадъна,
неделя рано станала,
месила бели хлябови,
месила и ги опекла,
обула свински цървули,
увзела вила на рамо,
отишла сено да сбира,
видяла бели българки,
че на черкова отиват,
викнала, та заплакала:
- Турска е вяра проклета,
не знае делник, ни празник!
Кога ми мама викаше,
пък аз си мама не слушах!
Тракия, Старозагорско; инф. род. в Бял извор, Старозагорско;
жътварска (СбНУ 64/2012, № 905 - "Турска е вяра проклета").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|