* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ибрахим Яно думаше:
- Искаш ме, Яно, искаш ме,
но утре пишман ще станеш,
наша е вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе и на попарено,
на зелена коприва.
- Ваша е вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на гюл, на червен трендафил.
Яна Ибрахим не слуша,
взела е Яна Ибрахим.
В петък се Яна потурчи,
и събота кадънувала,
в неделя рано станала,
че си главата умила,
и се гладко оплела,
дребно кадънско плешене,
задигна вили на рамо,
отиде сено да събира,
чула, че българки пеят,
викнала, та заплакала:
- Ах българско, пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020