* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Радке ле, нали ти леля думаше:
"Работи, леля, залягай,
ала турчина не вземай,
че турчин либе не взема,
ало ли вземе - три води!"
Радке ле, без баща си се родила,
без майка си се кръстила,
та те е леля гледала,
гледала и отгледала
по чужда хурка, махалка,
и по чуждите станове.
Радке ле, та си те леля отгледа,
порасте на стан девица,
и пак ти леля думаше:
"Работи, леля, залагай,
и пак турчина не вземай!"
Радка леля си не слуша -
в петък се Радка потурчи,
в събота була преседя,
в неделя рано станала,
месила тесто кисело,
напече бели хлябове,
надяна черна къделя,
па на нива е отишла.
Заран се Радка наведе,
ча' надвечер се възправи;
чула българки, че пеят,
пеят и хоро играят...
Радка викна, та заплака:
- Благатка била българка,
благатка, та па честитка!
Дей да е сянка дебела -
българка да я облежи;
де да е вода студена -
българка да я напие;
де да е блато дебело -
кадъна да го напие!...
по алено, либе де!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020