|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Рада на мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
аз ще се, мамо, потурча,
бял чембер да взема,
на висок чардак да седя,
бяла коприна да преда,
жълти жълтици да нижа.
Майка на Рада думаше:
- Недей се, Радо, потурча,
че турството е лошо.
Турчин празник не знай,
турчин петък не знай,
сал един байрам,
един път в годината
и него не изпълнява право.
Рада на мама думаше:
- Омръзна ми вече, мамо,
тая чужда работа,
ка пролет чужди мотики,
чужди станове, чужди сърпове.
Рада майка не слуша
и се Рада потурчи.
В петък се потурчила,
в събота кадъновала,
в неделя рано станала,
девет е хляба омесила,
девет торби ушила,
девет девери изпратила,
па отишла сено да бере.
До пладне брала и пяла
на пладне чула българкимоми,
че платна белят и пеят,
под дебели сенки дъбови.
От пладне сено брала,
брала и плакала,
плакала и клела:
- Проклет да е този,
който майка не слуша!
Терзийско, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|