|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Хубава й Рада, Радо льо, мари, че защо й била хубава -
люби я Мехмед турчето, люби я и ще я вземе.
Рада мами си думаше: - Аз ще се, мамо, потурча
с Али Мехмед турчето, твърде е добро момчето.
Радина мама думаше: - Мо не се, Радо, потурчвай,
турска е вяра лошава, тий делник, празник не знаят
и на лошаво миришат - на сухо бъзе варено,
на сухо бъзе варено и на малки мокри кученца.
Рада мами си не слуша, в петък се Рада потурчи,
в събота кадънувала, в неделя рано ранила,
бели си ризи опрала, опрала и ги простряла,
задяна бяла къделя, запреде ново вретено,
отвън портите излязла, погледна Рада надолу,
надолу нищо не видя, че си нагоре обърна,
отгоре иде меджия, меджията е българска,
момчета и момичета, любе с любе вървяха,
Радкиното любе там беше, и то с друга вървеше.
Рада се изясно провикна: - Де-гиди, вяра българска,
че на хубаво мирише, на ситен, дребен босилек,
на бял, на червен трендафил.
Терзийско, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 408 - "Хубава
е Рада, Радо льо - 6").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|