|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мара майка си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъма да стана!
Майка на Мара думаше:
- Недей се, Маро, потурчва,
турската вяра лошава,
тя на лошо мирише,
на бъз, на запарено!
Мара майка си не слуша,
петък се Мара потурчи,
събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
грабнала вила и коса,
зелено сено да коси,
да коси, още да пласти.
Кога в ливади отива,
отсреща българи видяла,
викнала, та заплакала:
- Българи, бели българи,
блазя на вас, българи,
че знаете празник и делник,
и тая света неделя!
Свищов (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|