* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пенка на мама думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
мене се веке додяло, -
лете по чужди стърнища
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди станове.
Я ще се веке потурча,
бяла кадъна да стана!
В петък го Пенка продума,
в събота бяла кадъна,
в неделя рано станала,
че взела вила на рамо,
отишла сено да събира.
Струпала се купа голяма,
и на купа се качила,
та викнала и заплакала:
- Боже ле, мили Боже ле,
що ми било вяра проклета,
не знаят делник, ни празник,
камо ли света неделя.
Един им байрам в година,
и те не знаят кога е!
Де-гиди, вяра християнска,
тя знае делник и празник!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020