* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
майно льо, да се отърва
от тази пуста работа.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
че добро ли е турското?
Радка мама си не слуша,
а най се Радка потурчи,
за едно турче чифчийче.
В петък се радка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано ранила,
рано е хляба опекла,
вдигнала вила на рамо
и в ливаде отиде
да сбира сено зелено.
Сбирала сено до пладне,
сбирала, напластявала,
седнала да си почине.
Чула българки да пеят,
викнала, та заплакала:
- Добре ми, мамо, думаше:
"Недей се, Радке, потурча,
че добро ли е турското?
Българско, че пак българско!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020