* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка майка си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
за младо турче, чифчийче.
Майка на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
че добро ли е турското;
не знае делник, ни празник,
нито пък света неделя,
че ми турското мирише
на сухо бъзе спарено,
а българското мирише
на ситен, дребен босилек.
Не слуша Радка майка си,
а най-се Радка потурчи.
В събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е хляба замесила,
девет девера изпрати,
изпрати сено да косят,
десета Радка отиде,
отиде сено да събира.
До пладне Радка събирала,
българи чула да пеят,
викнала, та заплакала:
- Добре ми мама думаше;
що не си мама послушах,
ами се аз потурчих!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020