* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на майка думаше:
- Мале, ле, стара майчице,
вече ми, мамо, омръзна
от тая пуста гария,
от тая чужда работа!
Аз ще се, майко, потурча,
бяла ханъма да стана,
на висок чардак да седя,
жълти жълтици да нося.
А майка на Рада думаше:
- Дъщерко, Радке, хубава,
работи, Радке, залягай,
ала се не потурчвай!
Че добро ли е турското -
не знаят делник, ни празник,
не знаят света неделя.
Не послуша Радка майка си,
в петък се Радка потурчи,
в събота прекадънувала,
в неделя рано станала,
равни е двори омела,
девет е хляба омесила
и девет манджи сготвила.
Вдигнала вила на рамо,
отишла сено да пласти,
до пладне Радка пластила,
пластила и е пяла.
Чула българки да пеят,
викнала е, заплакала:
- Добре ми мама думаше:
"Работи, Радке, залягай,
ала се не потурчвай!
Че добро ли е турското -
не знаят ни делник, ни празник,
не знаят света неделя?
Да има вода студена -
българки ще я налеят!
Да има сянка дебела -
българки ще я налегнат!
Да има нива голяма -
българки ще я ожънат!
Българско и пак българско!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020